Za me4a i oraloto :: Чорба Каша

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.05.2017 13:14 - Чорба Каша

Автор: mikula Категория: Политика

Прочетен: 1126 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 07.05.2017 16:19

И така, дами и господа, имаме си нов военен министър, дебел като матрьошка, но по-тежкият случай е умът му, набъбнал като плондир и пълен със соц.
Точно в този постинг смятам да отделя внимание на военните дела у нас, а Каракачнов е тема за друг постинг евентулно.
Обучението в училище - задължителна военна подготовка. Горкото училище! Кой каквото нещо се изцепи в обществото и всички почват да предлгат нови часове по нов предмет. В резултат, програмата е пренатоварена и учениците не само дето не слушат уроците и с половин ухо, ами и направо не ходят на училище.
Каракачанов живее със спомена за миналото, когато имаше такива часове по военна подготовка, което го помня и аз. Ей сега ще видите нещата от моята гледна точка. Понеже аз имах часове по военно и в училище, и във вуза. Четете спомени от първа ръка.
В училище. Преподваше ни пенсиониран полковник, когото в Г паралелката го сбъркваха. В училището ми А паралелката беше най-примерната, отличниците, и колкото вървиш към клас Г, толкова нещата вървяха по на зле. Г паралелката бяха офардата. Тоя човек никой не го приемаше на сериозно, просто не всички му го показваха. Търпиш тия часове, понеже си длъжен. Знанията по военно дълбоко не те интересуват, гледаш ден да мине, друг да дойде.
Във вуза преподавателят също беше пенсионер, слънце зай. Изразяваше се така, че стръвно си записвахме всичко и после, след часовете, си четяхме лекциите и се смеехме като луди... За да се предпазиш от атомна бомба, трябва да полегнеш. От тоя сорт... Хилехме се като ненормални. И колкото по-умни бяха студентите, толкова повече се смееха на двусмислиците и на точните от военна гледна точка, но хумористични като израз и като изказ лекции на преподавателя.
Ей това беше в часовете по военно обучение.
За военните лагери не ми споменавайте изобщо. Мислите, че ми е тежало тичането сутрин и други физически натоварвания? Не е така. Беше неприятно, но не чак толкоз. За да разберете за какво иде реч, прилагам и спомените на друг човек за онова време. В техния военен лагер САМИТЕ ВОЕННОСЛУЖАЩИ, които ръководеха учениците, проверявали кое момиче е, цитирам, "по-ебливо" и склонно на секс. Привиквали момичетата. Такова имаше и в моя военен лагер, с по-дашните момичета. Сестра ми очевидно се оказа дашна, защото по-късно забременя и се омъжи за военния си ръководител, от което провали не само своя живот, но и отчасти моя. Аз копаех в градината на село, другарят военен, иначе работник във военен завод, се излежаваше в хамака; другите пикантерии там, изневери, деца настрани, бой, ви ги спестявам. Разведоха се най-после, понеже другарят военен си намери възможно най-леката жена в града за любовница. И това ви спествам в подробности.
Но ето това е военният лагер от соца - не е за момичета там. Че и за момчета! В тази възраст момичетата не оценяват свободата си и не умеят да се борят за нея. Примерно, вид свобода е да учиш и да имаш професия и квалификация, което много, ама много трудно става с бебе на ръце!
И като говорим за любимия на Каракчанов соц, където министърът иска да ни върне, сега да разгледаме днешните възможности.
Едно време нямаше интернрт, сега има. Но ако не става дума за проследяване на някого и за гешефти, никой не се интересува от нета.
А нетът дава възможности, и то големи! Щом военното министерство иска да привлече внимнието на учениците, да използва интернет! Всичката тази информация, която в часовете би била без обществен контрол и скучна за учениците, би могла да бъде поднасяна на уеб страници, поддържани от военното министерство - който иска, да чете. Контролът над знанията - само вън от училище и на доброволен принцип. Конкурси, викторини, състезания, включително и военни такива, призове, олимпиади, срещи и състезания с ученици от държви-членки на НАТО. Това би привлякло интереса на учениците. Ама къде ще се подготвят за военни състезания? Ами, военното министерство в лицето на министъра си, да си размърда задника и да осигури съответните места за военни игри, БЕЗ ДА СЕ НОЩУВА ТАМ! Учениците да ходят там като на тренировки, като на спортни занимания. Да играят пейнтбол! Да се правят специализирани компютърни военни игри само за учениците, с лично ИД, парола. Ученето не е уроци мъна-мъна-мъна-мъна. Ученето става с желание!
Ключовата дума е ДОБРОВОЛНО. Тая дума дразни управниците! Те предпочитат ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, за да не си дават зор. Така нещата загрубяват и отблъскват хората. Който има доброволци, има победата, с каквото и да се е заел!

Нагоре