Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.09 21:31 - 100 години терор
Автор: mikula Категория: Политика   
Прочетен: 85 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 16.09 13:50


Тази година на 25 октомври и/или на 7 ноември се навършват 100 години от Октомврийската революция. Москва гузно си мълчи. Понеже хем си обича комунизнма, хем па иска да изглежда и демократична. А е речено - не можеш да служиш и на Бога, и на Мамона.
Но едно по едно. От една страна, великият Путин иска за Русия образ на велика държава. От друга - властта на съветите се опира на насилие и кръв, на мерзости и безскрупулност, като се почне от разправата с царското семейство.
Болшевишките комисари убиват невръстните деца на Николай и Александра! Царкините са изнасилвани във влака межу Тоболск и Свердловск. Олга, най-голямата е в депресия. Пияни охранници, пиян комендант и водените от него приятели пият, нагрубяват, крадат.
Ипатиевият дом, реквизиран от собственика Ипатиев, е последното жилище, където е било руското царско семейство. Комендант Авдеев. Самото здание е било обкръжено от оръдия, готови за стрелба.
В една нощ отвеждат Николай, Александра и децата и ги разстрелват. Понеже арестантите не умират, мужиците-революционери ги колят, намушкват, наръгват. А наследникът на царския трон, невръстият и болен царевич е убит с изстрел в главата. Каква отрепка е способна да убие дете, гледайки го в очите? Днес това го правят само арабите-терористи.
Москва никога не е съдействала на международното ДНК изследване на останките от царското семейство. Ипатиевият дом е разрушен, за да няма следи от насилието. На мястото му е построена църква Храм на крови. Не знам как и за какво се молят в тази църква, но фактът е факт - Москва не признава варварството над руския цар, жена му и децата му, виновни не посочва, и се държи така, сякаш нищо не е станало.
А междувременно да отбележа - убити са дори слугите, съпровождали царя! А сред слугите - невръстно момче-готвач!
Октомврийската революция е била терористична акция и е довела до власт на терористи. Романови са избити по заповед на Ленин, сифилитика от мавзолея. На власт са дошли пияни мужици, с цигари между зъбите, груби, нагли, отвратителни. Поне такива са били охранниците на царското семейство.
И като сме почнали, да продължим нататък. Гладът в Поволжието. Песента "Поручик Галицин". Тя не е дошла от нищото, основава се на реални факти. Слушайте я в ЮТюб и вижте коментарите от руснаци - "А в комнатах наших сидят комиссари и девочек наших ведут в кабинет." Един руснак казва - тежки времена са били, неговата прабаба, бидейки на 15-16 години по онова време, преживяла описваните неща. Но какво е едно изнасилване за революционери, способни да застрелят дете в главата!
Александра Колонтай. Защо я споменавам? Ее, та именно тя открива сезона на безразборния секс! От нейните действия много по-късно ще тръгне приказката, че при комунзма жените са общи. Как една жена от богата фамилия тръгва по пътя на революцията? Ето така. Омъжена и недоволна от мъжа си, тя непрекъснато прави нервни кризи. Извиканият лекар обяснява, чв физически е здрава, трябва и спокойствие, почивка, с нервите не е добре. Баща и я праща в западна Европа - именно на почивка, сама, да си успокои нервите. Там Александра се запознава с руските революционери и моментално и минава всяко напрежение. Изобщо не се върнала в Русия, докато не станал октормврийския метеж, наречен революция. А като се върнала, станала комисарка и си хванала млад любовник - Дибенко. Навсякъде проповядвала свободната любов. Сексът за нея бил като чаша вода, пиеш и продължаваш нататък. По тази теория на чашата вода другарите-болшевики като се вдъхновили и го ударили през просото. Съществуват и в днешно време документи, които руснаците показват в нета, а според тези документи жените от села и градове получавали призовки да се явят еди-къде си за плащане на сексуален данък. Облажавали се партийните секретари, председатели на горкоми, изпълкоми и прочее коми. Следвали бременности и аборти, убийства на вече родени бебета. Тази вакханалия била прекратена от Сталин, който иначе забранил на хората дори да показват, че правят секс, но иначе самият той според свидетелството на дъщеря му Светлана, се оженил за собствената си незаконна дъщеря. Та Светлана е едновременно дъщеря и внучка на другаря Джугашвили.
Четете за съдбите на кремълските жени - цял роман е. Много от тях са минали през заточение по съветско време.
Колкото до Александра Колонтай, младият любовник преспал със също младичката и секретарка. Бясната Клонтай, както дотогава проповядвала свободна любов, замъкнала Дибенко в ЗАГСа, накарала го да се ожени за нея. Обаче Дибенко вече си шавал настрани и бракът не го удържал. Унижена и ядосана, Колонтай отива при Ленин и му казва да я изпрати колкото може по-далеч от Русия. Така другарката Колонтай става първият съветски посланик-жена.
Сега руската власт може да е рафинирана и да прикрива безобразията си, но тогава, в първите години след революцията всичкият и цинизъм и мерзост са били обичайно нещо. Днешният Путин стои върху раменете на ония убийци пияни мужици, които, без да им мигне окото, застрелват в главата болно и невръстно дете. Убиват деца. 1918.
И Москва смята, че убийството на Романови е руска работа, не отговаря на въпроси и вина не признава. Но забравят, че Романови имат роднини по света, които спокойно могат да съдят руската държава за убийството на царското семейство. И не е само британският принц Филип. Всяко от кралските деца и внуци в Бъкингам може да заведе дело. И не са само британските роднини. Практически, който дворянин е могъл, избягал е от Русия през и след 1917. Да не говорим, че руснацитъе и сега, който може, бяга на запад.
Това е то ВОСР. Насилие, глад, безраборен секс, убийства. Москва и дума не обелва по въпроса. Нали трябва да признае зверствата, вършени от комисарите. От Ленин, Сталин, Берия.
И, не, това не е вътрешноруски въпрос, след като Русия има претенции да е световна сила. Ако иска такава власт, трябва и да поема отговорност. А ако не поема отговорност, какава е разликата между Кремъл и свърталище на бандити?

P.S.Колкото повече се запознавам с историята за гибелта на царското семейство, толкова повече разбирам диаметрално противоположните гледни точки в дадения казус. НКВД са си играли на котка и мишки с височайшите особи. Държани под арест в Екатеринбург, Николай и семейството му са били на крачка да бъдат освободени от настъпващите към града белогвардейци. И затова болшевиките подмамват затворниците си да се надяват на освобождение - подпъхват под тапата на бутилката със сметана бележка царят и близките му да очакват спасителите си. Николай се хваща на въдицата и се надява. Което доставя на враговете му още по-голямо удоволствие от това, че са разрушили последната надежда на удавника, хванал се за сламка. Ето така е побеждавала властта на съветите - с много цинизъм, кръв и гаври.
Още по-силно впечатление ми направи гледната точка на царя и царицата, когато в един момент трябва да пренебрегнат родителските си чувства и тръгват на път, оставяйки сина си - хемофилик с травма, на грижите на слугите. Защо го правят? Защото смятат, че без подписа на Николай не може да бъде ратифициран важен за Русия мирен договор. А това, смята Александра, е техен дълг! И тя, и Николай нямат представа, че договорът е ратифициран от комисарите и на никого не му пука за Николай. От една страна, не царско, а царствено мислене и чувстъво за дълг дори в такава дива ситуация. От друга страна - бандити, терористи, болшевики, които мислят като маймуни. Ленин е бил по-кръвожаден, орколкото сме предполагали.
И сега, след като руснаците са обявили царското семейство за светии, на 7 ноември ще ми дуднат за помирение. Обаче никой не признава вината на Ленин, вината на властта на съветите, не поднася извинения от името на руската власт, не признава злото, сторено от властта на съветите. Какво помирение тогава? Ленин във вид на смърдяща мумия си лежтуни в мавзолея, все едно, че не е убивал хора! Имената на областите в Русия са си същите, както по съветско време - Ленинградска, Свердловска. Тоест, лицемерието на властта на съветите си продължава. Никой в Русия не се е отказал от черната сянка на ВОСР, само лицемерят.
Как беше? Москва не вярва на сълзи. А аз не вярвам на Москва!
И като Путин разправя за помирение, пак да си помисли. След убийството на царското семейство по земата е било хлъзгаво от кръв и разпилян мозък.  Как се прощава това е и как човек се примирява с това? Тук изобщо не става дума какво мисля аз за цар Николай и за семейството му. Говорим за вандализъм в Русия, за цинизма на съветската власт. И сега - внимание! - не аз, а Путин признава, че това е бил терор. Той, а не аз, казва - ако болшевиките са убили царя, децата му, може да се разбере, че не са искали да има наследници на царската власт. Но защо убиват и слугите? Защото съветската власт е заличвала следите от престъпленията си. /Путин за царското семейство, ЮТюб/. Той е наясно, че това е варварство и че съветската власт е започнала с тероризъм. Но отказва да погребе мумията на Ленин, за да не се развалял мирът в Русия. А това означава, че докато въпросът с ВОСР не е изчистен и нещата не са наречени с имената им - тероризъм, престъпнас власт, - дотогава в Русия винаги ще тлее огънят на омразата, който може да е потискан, може да е потиснат на тема ВОСР, но ще избие някъде другаде, в нещо друго. Понеже нещата не се изясняват, а се замазват. По същество, Путин замита боклука под килима. Боклукът пак си е там и пак си вони... Убийците на царското семейство не можели да бъдат съдени сега. Обаче може да бъде съдена паметта им! Могат да бъдат наречени престъпници и бандити! Това може! Обаче властта в Русия не го прави. Не иска да отговаря, а има претенции за световно влияние. ПФУ!




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mikula
Категория: Политика
Прочетен: 22244
Постинги: 52
Коментари: 18
Гласове: 14
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031