Днес, на празника когато изглежда денят 3 март да е посветен на Русия /нямам против, празникът си е празник/, искам да се разбере, че нещата са недовършени. По традиция, 3 март се разглежда като победа на руското оръжие и на всички против турците, против Османската империя. Това е правилно, но недостатъчно.
Дори в този ден не забравяйте, че между нас живеят турци и други мюсюлмани. Ние живеем заедно с тях и аз искам и те да са част от празника. Как да стане това? Още когато президентът Радев покани Путин за 3 март, казах - а защо не покани и Ердоган? Тогава това може да ви е изглеждало абсурдно, майтап или невъзможно, грубо и прочее. Но не е. Ето защо.
За да приключи окончателно тази война в съзнанието на хората, трябва главните воювали сили да се срещнат и там, където е била войната, там и да приключи. Трябва Радев да бъде в средата на трибуната, а от дветре му страни - Путин и Ердоган. Трябват българският и руският патриарх, както и главният мюфтия на Турция. И всички да се молят за мир, независимост, свобода и бладоденствие на България на многая лета. Иначе не вярвам на турски и на руски официални лица, които твърдят, че искат с нас мир и добри взаимоотношения.
На този ден /но и всеки друг ден е добър за целта/  Турция, ако действително СЕ Е ОСВОБОДИЛА от Османската империя, както турците пишат за себе си в Уикипедия, трябва да признае вината на Османската империя, поради която не само сме били в османска окупация 500 години, понесли сме щети и пропуснати ползи, имали сме териториални проблеми много време след освобождението. Германия можа да се извини заради Хитлер. И Турция може да се извини заради окупацията.
В противен случай ще смятам, че Турция не се е освободила от Османската империя и продължава да бъде Османска империя, от което пък следва, че можем да подаем иск в Хага.
Путин, Ердоган и Радев трябва да си стиснат ръцете и да ни обещаят мир, свобода и благоденствие. Това ще ми покаже дали мога да вярвам на който и да е от тези президенти. Готови ли сте, господа, да си стиснете ръцете и да ми обещаете отказ от теритоприални и други претенции, мир, свобода, благоденствие?
Радев плахо се опита да покани Путин, а Путин каза - зает съм с избори. Ердоган - още по-зле. В момента Ердо е на съвсем друга вълна, той пък е зает да плаши малки момиченца: "Мууу-ха-ха-ха-ха-ха! Момиченце, ако умреш, ще те покрием с турското знаме!" Като един Мефистофел!
Интересно, когато общуват помежду си, Путин и Ердо нямат проблеми. Ердо стои пред Путин в позиция "служещо куче".
Поотделно всеки от тях на думи ни желае доброто, иска с нас партньорстъво. А когато трябва да си стиснат ръцете пред паметниците на загиналите в руско-турската война, за да ни дадат гаранция за мир, това им е мноооого трудно. Не могат! Имат проблеми с национализма си и главно с егото си!
Господа! Аз не съм нито русофил, нито русофоб, нито туркофил, нито туркофоб. Аз искам от вас гаранция за мир, свобода и териториална цялост на България, обаче вие, страхливци, егоисти и слабаци, не сте в състояние да преборите егото си. Президенти!
В случая на Ердо, нарочно го оставих да постигне своето, за да си покаже истинската същност. Той стана едноличен господар на Турция и в момента вече плаши децата. Путя, руснаците да го мислят.
А за мен, работата по освобождението на България не е довършена. Ще бъде довършена, когато тримата дебелоглави президенти на България, Русия и Турция, си стиснат ръцете и ми дадат споменатата вече гаранция. Обаче можете ли го, страхливци? Можете ли да преборите себе си?