Сега всички са заети с лечението от коронавируса. И вече медиите се тревожат - как ще се стабилизира икономиката и колко ще продължи това. 
Ще разгледам някои сценарии, когато све3товната икономика е под стрес. Във време на природни бедствия. Тогава пораженията са локални, примерно, пострадала е една или две държави. Намират се държави, склонни да помогнат за възстатновяване на щетите. Да речем, от земетресение, от цунами и прочее. Хората са изпълнени със съчувствие и са готови да помагат.
Във време на война. Тогава икономиката на отделните държави е на мускули. Или на печалба за сметка на воюващите страни. Защо никой не протестира? Защото с хората е поработено доБре. Първо, за всяко хър-мър има разстрел. Второ, управниците добре са нахъсили гражданите - нашият народ и държава, ние сме добрите. Противникът е лошият. Бий по лошите! И от омраза на обикновените хора не им идва на акъла да погледнат как разни други хора богатеят във време на война, на техен гръб. Трето, в такова време всеки се надява да победи и да граби. Както е примерът със съюзниците от 2 световна война. Побеждават и ограбват Германия, изнасят мозъците на Германия, изобретения, открития. Руснаците отлично осребряват победата си, извличяат най-голямата изгода, владеейки цяла източна Европа. Тази война НЕ е отечествена. Тя е завоевателна. Ако беше отечествена война, тя щеше да свърши до границите на СССР. Това е защита на отечеството. Руснаците окупират Берлин, завладяват източна Европа, крадат постиженията на гервманските учени. 
Във време на война и след война икономиката се намества благодарение на грабежи. 
Когато обаче светът се изправи пред коронавирус, на вируса не му пука кой прав, кой крив, кой е добър и кой е лош. За вируса няма граници, обществен статус, поданство, раса, религия, и други подробности. Поразено е не само здравето на хората, но и икономиката. Налага ни се да избираме - или хората ще ходят на работа, ще има близка до стабилната икономика, но заразата ще покосява и за нула време ще умрат трагично много хора, Или ще спазваме карантина, която няма да се отрази добре на икономиката. Вирусът не е добра мишена, върху която да излеем злобата си и омразата си, не е нещо, което можеш да пребиеш и да ти олекне. Трудно се поддържа хъс у гражданите, като не са мотивирани да пребият някого. Затова пък скрибуцащата икономика е мотив, и то доста солиден. Първата реакция е да си го изкараме на управниците. Като не можем да си го изкараме на господ, задето ни е замерил с вирус...
Такова деструктивно поведение, особено когато то е масово, прави хората лесно манипулируеми - всеки, който ги настрои на злоба и ярост, може да прави с тях каквото си иска. Именно затова предлагам решение, даващо полза в момент като този. Защото човечеството няма гаранция, че такива моменти никога повече няма да се повторят. Застрашен е животът ни, застрашена е и световната икономика. Да си направим сценарий за действие. Имаме нужните инструменти. Имаме Г-20, световни икономически форуми, организации и прочее. Предлагам икономистите от цял свят да избаротят единен план за действие на икономиката тогава, когато тя е тотално застрашена. Този план да изключва нейния срив и да поддържа живота и комфорта на планетата. Това е план Б, за много тежки времена, който не позволява поражения в икономиката. За целта, трябва да се работи на нов режим и като един цял организъм, всички народи. Това не може да бъде! Може, може. Или се държите като на пир по време на чума, или побеждавате чумата всички заедно. 
Запомнихте ли? Авариен план. План Б.