Преди около седмица време Ердоган разлюля медиите и социалните мрежи с последната си изцепка. Пред множестъво хора изплаши и разплака едно 6-годишно дете - каза му, че трябва да е готово да умре в бой и му обеща да го покрие с турското знаме.
Този постинг е заради самото дете, понеже не трябва то да приема върху себе си такава тъмна енергия, и то в такава крехка възраст.
И тъй, мое малко разплакано момиченце от снимката с Ердоган, облечено с военна униформа. Не знам името ти, затова ще те наричам "принцесо", обръщам се така към теб от обич и от нежност, дете мое.
Съвзе ли се вече, успокои ли се? Хайде да си поговорим, миличка. Можеш да ми се довериш, защото което казвам на теб, казвам го пред лицето на родителите ти, на родината ти, на приятелите ти - нищо скрито-покрито. Преди всичко, моя малка принцесо, трябва да знаеш, че ти нямаш никаква вина за нищо! Нямаш основание да се срамуваш, нито да се страхуваш. Ти си едно прекрасно дете! Ти си гордост за родителите си.
Когато говоря с деца, имам навик да не укорявам възрастните, защото децата повече страдат от това, отколкото възрастните. Затова няма да обиждам Ердоган, а ще ти обясня защо така е постъпил. Ако досега не си занела, слънчице мое, сега знай - и възрастните правят грешки. Ердоган е сгрешил, като е постъпил грубо с теб. Не е помислил, че ще те нарани. Обаче, съкровище мое, помисли си, скъпа, че за да те е наранил той, и него са го наранявали, оттам се е научил на това.
Защо да ми вярваш ти на мен? Защото и аз преживях такова нещо преди години. И ти си първият човек, на когото разказвам за това. Ето какво преживях и как се измъкнах от такава ситуация.
Преди известно време бях на курс по руски език в института "Пушкин" в Москва, Русия. Трябва да ти кажа, че аз отдавна владея руски, говоря го така, както ти говориш на своя роден език турски. За първи път бях в Москва, обикновено хората се държаха много любезно. Но веднъж се изгубих в коридорите на учебното заведение. Попитах на правилен руски език - къде се намира моята учебна зала, казх кой номер е. Човекът, когото попитах, се е оказал самият директор. И какво мислиш, че стана? Той се разкрещя върху мен, пред студенти от цял свят, изля си гнева и аз дори не знаех защо. Когато теб Ердоган те изплаши, ти се разплака. А аз дори не плачех. Защото, дете мое, има болка, която е толкова силна, че човек дори не плаче.  На теб, съкровище, не ти трябва да я познаваш тая болка. Сега ще разбереш аз как постъпих, за да спася себе си от този грубиян. След като дойдох на себе си, казах си - Как ще позволя аз на един невъзпитан човек да ми убие желанието за знания! Тези знания са си мои! За да чета, пиша и говоря на руски така, както го умея сега, знаеш ли колко много книги прочетох, колко упражнения правих, мислех едновременно на руски и на своя роден език! По едно време дори в простичка тетрадка си съставях само за мен речник по теми /какви думички се използват, ако си във влака, в автобуса, в магазина... ей такива неща/. Сега този речник го знам наизуст. Изпитваха ме и много се вълнувах дали и как ще се справя... И да оставя този труд да отиде на вятъра?! Това е моята прилежност, моето старание, моят труд, моята енергия! Заех се пак с работата си.
Ти с какво можеш да се заемеш? С учене, красавице моя. Та ти тепърва имаш да усвояваш буквите от родния си език! Още не знаеш кой е любимият ти предмет е училище!
Моя мъничка принцесо! Няма да умреш, съкровище! Знаеш ли колко много неща за живота не знаеш! Засега умееш да обичаш родителите си, приятелите си, родината си. Но не знаеш как една майка обича децата си. За целта просто трябва да пораснеш. Целият живот е пред теб, слънчице!
Имаш да растеш, да четеш стихове като тези:
Ask seni harab etmez mi?
Takatini tuketmez mi?
Sendeki ates bitmez mi?
Yetmez mi, gonul, yetmez mi? /Извинявай за несъвършенството на клавиатурата ми/
Добре. Виждам на снимката как възрастните са те облекли във военна униформа. И ти внушават, че щом си войник, трябва да умреш. Не е така, дете мое. Войникът затова е войник, защото знае как да оцелее там, където другите не могат, да спаси други хора и да победи. Принцесо моя! Не е нужно да умираш в служба на родината си. Дори ако само рисуваш картички или правиш сувенири, работейки за родината си, и това се зачита! Няма труд, дето не е важен.
Ще се справиш, ще видиш. че ще се справиш.
Така изглежда, че ти и аз сме на два бряга, разделят ни историята и религията. У дома вече говориха ли кой е Аллах? Е, аз съм от християните, тези, които носят кръстчета. Сега ще ти ракажа за една голяма тайна. Вие Го наричате Аллах, а ние - Бог Саваот. Защо е така? Много е просто, принцесо. Представи си една голяма небесна къща с много врати. Вие влизате в нея през една врата, ние - през друга, но това е все нашият дом още тук, още сега. Божеството, което е наш татко, е същото, няма значение кой как го вижда.
Ако не беше така, вероятно би ми било много трудно да те обичам. Някога твоите деди са убивали мои деди. Но ти не си виновна, съкровище! Ти си младата Турция и си и моя надежда за мир и радост. Божественото в мен идва при божественото в теб. Ти си младата Турция, аз съм добрата воля на България. Ти и аз ще направим света такъв, че никой никого да не напада, хората да не плачат и светът да стане хубаво място! По-хубаво, отколкото сега е.
А ако искаш да си войниче, ето ти заповед, войнико! Учи буквите, радвай родителите си, бъди щастлива! Това се иска от теб! 
Моя мъничка принцесо!