През деня цари обичайната преди Великден тупурдия, телевизорът се съдира от реклами, всичката залежала стока, пазена от миналия Великден, е навън, а затопли ли се времето, под прозорците ни става сборище на ревящи бебета. 
Но сега е нощ, най-много да се чуе някоя пияна компания. Пак не спя? О, това е обичайно, откакто в Блиц разказах един свой сън за Путин. Оттогава сънувам кошмари, будя се поне по два пъти на нощ. 
А сега, точно по това време, семейството ми боледува. Грип. Кашлица, запушен нос и всичко по класика. Правилно, хазяинът пак е тук. Този път си мълча, не споменавам за болестите ни, боледуваме си тихо и кротко. 
Носът ми е запушен, не мога да дишам, а оттам и да спя. 
Ако гледаш великденските суети - кой по магазини, кой стяга багажа за почивка, Господ е тука. А ако гледаш болестите и нуждата, в която живее семейството ми - няма го. Сега имам нужда от помощ. Всеки от семейството ми е болен от нещо. Към обичайните сметки ще се прибави и токът, похарчен от хазяина, няма отделен електромер.
Къде си, Господи, да ми помогнеш? 
Знам къде си. Там, където беше, докато плачех по улиците на София и на никого не му пукаше за мен. Там, където беше, докато всеки член на семекството ми прихвана по някоя хронична болест, а аз не смеех и да се лекувам - по липса на пари! 
Там, където беше, докато имах нужда от помощ, но никой не ми помагаше. Дори кръвните ми роднини. 
Нямаше да ми е така трудно да понасям гадния свят, който си измислил, ако не беше непрекъснатото трамбоване на празниците в умовете на хората! В действеителност, празнуват богаташите - по курорти, по чужбини. Аз всяка година по всеки празник си седя в къщи. Тази година - и в компанията на хазяин. Мнооого си мил с мен, Господи. Душата ми плаче, а ти си глух. 
Да ти кажа ли, откакто те познаваме, ние българите през две робства сме преминали! И ти, и производната ти мюсюлманска религия, все от Африка идвате, и все от евреите. Ако се съди и по Библията, и по Корана, прекалено си свиреп, за да си способен на милост. Хайде сега и аз да попитам като героя от един сериал, Сантос Торреалба - защо си ме направил да съм недостоен? 
Както свикнах с мисълта, че на теб, Господи, не ти пука за мен, така ще свикна и с празния шум около празниците. Да идва по-скоро Великден, че по-скоро и да си отива. Още не е дошъл, а вече ми писна.