Като гледам как в София мъдрят закон след закон против шума, па ми иде на смях. Ако не беше така тъжно. И понеже София не е България, ето ви пример с Велинград. Тази нощ, драги зрители и слушатели, ние, живущите в центъра на този град, сме будни от 3 /три/ часа, тоест, от петляно време.
Стреснах се от кошмар, а като се събудих, чух викове по булеварда. И не бях само аз, дето се събудих. От известно време един пияница си е харесал времето 3 часа сред нощ, мястото центъра на Велинград и, като затвори кръчмата, идва да крещи под прозорците. Нали е казано, виното стои мирно само докато е в бъчвата. Това е именно този случай. Агресивенм арогантен, пиян маймунек. Обадих се в полицията. Патрулка не дойде. Затова пък при следващия пиянски "концерт" двама мъже изгониха свинята. Полицията все едно я няма. Пияницата не се отказа от набезите. Идва от време на време, за да напомни за себе си. Тази нощ доведе и жена, която викаше и плачеше, а от звуците навън останах с впечатлението, че уродът я бие. Гласът и беше продран, не искам да си мисля, че е била и изнасилена.
Защо пък реших, че това е един и същ пияница? Ами, защото го познавам по гласа, той неведнъж ме е вдигал от сън и ми е причинявал стрес.
Ще речеш, това е отрепка, изключение. Не, не е. В този град нормалният тон на говорене е викане. Край масите на заведенията при хотелите "Брио" и "Маги" всеки ден сядат хора с пищящи деца, с деца, от чиито крясъци ти писват ушите, ако вървиш по улицата. Точно срещу хотелите има денонощен магазин и пейки, които са любимите места на пияници, отрепки, върлуващи тийнейджъри, майки с ревящи хлапета. И това е център на курортен град?!
В момента, когато пиша, отвън /във вътрешността на жилището!/ се чуват мъжки гласове.
Това е същото като войната по пътищата. И в единия, и в другия случй, агресивното поведение показва превъзходство по най-долния начин.
Най-сетне, може някой да ме посъветва - махни се от Велинград. Ах, скъпи мои, да не мислите, че това ми е било мечта, да съм тук? Ако зависеше от мен, щях да живея в Париж, в южна Франция или някъде по Карибите. Харесвам Родопите, но не чак толкоз, че да мечтая за тях.
Толкова много ли искам в настоящия момент - нормален живот, тишина и спокойствие?

П.С. Чудех се аз - откъде ми е познат този плачлив, ядосан, продран женски глас? И си разбрах грешката - пияницата не сеше довел компания със себе си. Това е една продавачка от денонощния магазин, и друг път по малките часове се е разправяла с пияни паразити. Така е, защото собственикът на магазина е циция - не си назначава мъже нощна охрана, а продавачките сами защитават стоката, парите и себе си. Затова всеки пиян търтей може да ограби, пребие, насили тия жени, в общи линии, нощем за отрепките денонощният магазин се превръща в безплатен ресторант. Какво не търпят продавачките, заради единия хляб!
Живеещите в центъра на града и гостите на два хотела нощем стават свидетели на трагедия, която с нищо не отстъпва на древногръцките.