Господин кмете!
Вече писах в този блог за проблема с бездомните животни в поверения ви град. Ето какво ми си случи снощи. Беше късно и всички, освен мен вече спяха. А моите всички са все момчета, включая и котето. Преди да си легна и аз, реших да проверя нещо в компютъра си. Приближавам се и чувам: "Мяууууу". Помислих, че е нашият котарак. А като разбрах, че не е, отидох в другата стая да проверя. И какво? Във всяка стая по котка! Вдигнах къщата на крак и взехме да обсъждаме как чуждото животно е проникнало у дома и какво да го правим. Докато се чудехме, то се изкатери по импровизирания ни комарник, намери си дупката, през която се бе вмъкнало, излезе навън и хукна по парапетите на неостъклените хорски тераси. 
Сега не смея да отворя ни врата, ни прозорец. И това - защото в града няма приют за бездомни животни. 
Аз, господин кмете, не съм баба, отглеждаща 15 котки. Мога да се грижа само за една котка и го правя с удоволствие. Повече от това не ми е по джоба. 
И нямам гаранция, че друго или същото бездомно животно няма да проникне в дома ми. Притеснявам се от паразитите на скитащите котки и кучета. 
Много ви моля, помислете за приют за животни. Предлагайте от тези животни снимки по местните хотели - ако някой иска, да си осинови някое.
Аз нямям нагласата на селяните, които ритат котките и псуват кучетата. Предлагам проблемът да се реши цивилизовано.