Преди да започна този постинг, се нахъсих да откъсна главата на доцент Мангъров заради интервюто при Георги Любенов в неделя. И с изумление открих, че Мангъров имат шанса да доживеят до по-дълбока възра колкото повече ме ядосва, толкова повече ме кара да мискля, което породи у мен противоречиви чувства. 
Кое ме ядоса? Ставаше дума за коронавируса и за борбата с него. Претенциите на доцента бяха, че ръководителите на щаба /разбирай, Мутафчийски/ не били инфекционисти и давали мнение за карантина и ограничения, ръководели работата с лечение на болни от китайския вирус. Те можели да се произнасят дали някой да бъде опериран или не, но за лечение от вируси не разбирали. Направо се разлютих, като слушах това. Остави Мутафчийски. За друго става въпрос! Значи, когато работят на първа линия, с болни от новия вирус, лекари от всички специалности стават. Дори фелдшери! Там не подбират само вирусолози. А когато ръководят, има двоен аршин, там не може друг, освен вирусолог! Когато умират лекари, били на първа линия, никой не ги пита за специалността им! 
Не аз, а един от форума забеляза цинизма на доцента.
Но какво е тази неетичност спрямо лекщарите, в сравнение с Мангъровото отношение към пациентите! Внимавай, народе! Мангъров нарече всички от вас, които сте над 50-60-годишни... Знаете ли как? Сухи съчки! Готови да пламнат при една епидемия. Мангъров ви отписа! Нещо повече - каза, че и без това държавата ви е отписала с тия пенсии от по 200 лева, вие и самостоятелно си мрете, така че няма как да стигнем Италия по смъртност. Там пенсионерите са много и са живи, т.е. има много сухи съчки. У нас сухите съчки вече са си измрели и няма накъде повече. Освен дето побеснях /демек, майките ви и бащите ви са сухи съчки/, аз се и замислих. - без да иска, Мангъров мотивира хората в работоспособна възраст да напускат България, защото, работиейки на запад, те имат възможност да живеят повече и там никой не би посмял да ги нарича сухи съчки. 
А аз обмислях как да направим човешкия жиевот по-качествен като цяло. Тръгнеш да търсиш работа, работодателите предпочитат млади хора. Човек над 40 години няма шанс За 50 и 60-годишните не говорим. И всички в едни глас се оплакват, че няма работна ръка. Искат хем млади хора, хем опитни, хем да не раждат и отглеождат деца, понеже това са отпуски и болнични, осигуровки и прочее. Това търсят работодателите. Държавата иска младите и да работят, и да раждат. А какво искат самите хора, никой не ги пита, особено когато се превърнат в сухи съчки. Системата съдържа противоречие и то я спъва. Западът гони качество във вдскичко, и на най-последно място - относно човешкия живот. Сякаш някой се старае да осигури движение на поколенията и никой да не се заседява на тоя свят. Нищо не се прави за продължаване на работоспособността и след пенсионната възраст. Никой не работи за подмладяването и оздравяването на хората и след пенсионната възраст. Така ще имаме дълголетни и издържливи работници. Въпрос на политическо изкуство е да ги заинтересуваш да работят и да не се задоволяват с пенсия. Имам чувството, че тази система е устроена така, именно за да превръща хоратка в сухи съчки, да ги лишава от опита на библейската възраст. Сякаш се прави така, за да нямат време хората да осъзнаят живота си и естеството на живота. Да са работен добитък, да не мислят, а само да работят и да се развъждат в най-младите си години. В резултат, за тези хора-еднодневки удоволствието е ядене, пиене и жени. Лукс, потребление и пари. Нула духовни сили! Всъщност, най-големият лукс на тази планета е духовното израстване, духовното могъщество. Защото някой се е погрижил хората да са заети с потребление и развъждане и да се превръщат в сухи съчки. 
Защо хората не живеят по 500-1000 години и не са активни и работоспособни повече от 30 години? Защо хората са постоянно разгонени? Защо хората не умеят да командват материята? Ако го умеят, никакви вулкани земетресения и цунемита няма да ги плашат. 
Докато аз мислех за тези неща, Мангъров ме поля с вряла вода, наричайки възрастните хора сухи съчки. 
А междувременно, ние сме изправени пред нов и непознат вирус, който ни изяжда здравето. Научихме нови неща за него. Както действа на вълни, постепенно и навлиза все по-надълбоко в организма на човека, така също този вирус не се унищожава лесно! Дори ако човек се е излекувал, няма гаранция, че няма да го повтори. Така стана с наскоро починалата лекарка от Спешна помощ. При два пъти отрицателен тест, жената се приблира от болницата у дома си и рязко се влошава. Тоест, вирусът живее в човешкото тяло в някакво латентно състояние и се активира отново след края на атаките срещу този вирус. Очевидно, не познаваме някакво негово свойство, което му дава възможност да се спотайва и да чака своя час. Вирусът имитира своята смърт, за да атакува тогава, когато човекът спре да се лекува активно. 
Ето с какво сме се сблъскали. Трябват ни нови знания, търпение, упоритост и чмного духовна мощ.
Като се замисля, че задето сме изяли плода на знанието, ние сме платили, като сме били изгонени от рая. Платили сме си чество, а насреща нямаме практически никакви знания! А имаме право!