Постинг
19.01.2019 14:30 -
Железарите
Автор: schumpov
Категория: Политика
Прочетен: 4606 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 23.08.2021 22:30
Прочетен: 4606 Коментари: 3 Гласове:
7
Последна промяна: 23.08.2021 22:30
Те живееха на близо. Дворът им беше ъглов, на две улици. Към второстепенната улица имаше коларожелезарска работилница, от нея им дойде и прякорът - железарите. Обичах да ходя там. Около оградата имаше колела и части от коли и каруци. Работилницата беше обрудвана с всички необходими машини и инструминти за поправка или направа на нова кола. Освен майсторът дядо Йовчо, там работеха още три четери човека, почти винаги имаше и някой клиент. Чуех ли да зазвънят удари от чук върху наковалнята, ако нямах друга работа отивах в работилницата. Обичах да ходя там. Само с очи и кимане на глава, дядо Йовчо ми казваше да заема мястото си. Отивах до огнището, хващах пръта на мяха и започвах да разжарвам въглените. Като омагьосан гледах как желязото в огъня започва да светлее, после от ударите с чука хвърчат искри, потапят го в коритото, то изсъска , посинее, потъмнее, ставало калено. Обичах тези работи.
Дядо Йовче беше само с пет-шест години по възрастен от родителите ми, но по правилата на роднинското степенуване, трябваше да му казвам дядо, а на жена му бабо.
Тай беше не висок, но набит и як мъж, на гърдите му висяха очила като лупи. Малко недочуваше поради което, всички в работилницата говореха на висок глас. Самият тай говореше малко и почти тихо. Освен занаят в работилницата, работниците научаваха и тайните на пчеларството. След първата година работа при него, работникът получаваше подарък един пчелен кошер, ако покажеше старание и умения , на третата година чиракът става калфа и собственик на три кошера. Работилницата и пчелите, това бе работата на дядо Йовчо Железара. Жена му баба Дона Железарка отмяташе къщната и земеделската работа. Имаха две дъщери и един син, бате Митко, той беше най-малкият. Освен като баба Дона Железарката прекоросваха я и като баба Дона Боботана. Говореше високо и гърлено. На две седмици веднъж отиваше пеша до Копривщица през балкана по древния Римски път. Занасяше храна и дрехи на бате Митко, който учеше в тамошната гимназия. Случвало се е на връщане да замръкне по път. "Видя нещо страшно пред мене, спра се, поизчакам, аз не мърдам и то не мърда, обърна се назад и викам - Йовчо айде бе, кво се бавиш, пристъпя някоя крачка, после пак викам Йовчо, пак някоя крачка напред, докато разбера, че онова страшното е било само един храст. Подмина го "
Железарите нямаха много земя, но колкото имаха беше включена в "блокове" на ТКЗС ,а на тях им бяха отредили дълечни изоставени ниви на текезесари. Беше 1956г. Партията беше решила да ликвидира частното земеделие и не само него.Зорът им не беше за нивите , тях ги бяха взели,а за работилницата. Една вечер го бяха привикали в Съвета ( Общината) да го "агитират" да стане член на ТКЗСто. Как го бяха "агитирали" той си знае, на другия ден жена му заедно с по-малкия му брат си го прибраха с каруца. Налагаха го с овчи кожи, мазаха с мехлеми, човекът се залежа и повече не стана. След като го били та го потрошили, взели волски гребен та му драли кожата, в двара на съвета отглеждаха селският бик, от побоя ли , от дрането ли , човекът си отиде.
Не мина и година арестуваха бате Митко. Откараха го в Белене, всеки лагер наричаха Белене. Обискирали квартирата му и намерили оръжие. Един пистолет- стар и негоден, ползваше се за реквизит по селските вечеринки. Всяка ваканция учениците от Стрелча и Копривщица подготвяха някаква пиеса и в повечето участваше и "желязото" на бате Митко като реквизит.
Баба Дона продаде къщата на село и с дъщерите си се изселиха в Пловдив. Цялото обрудване на работилницата бе пренесено в ТКЗСто. След някоя година лагериста се прибра,но не изкара дълго.
Трите Железарки залегнаха на пчеларството, държеха първа маса за продажба на мед на Четвъртък пазара в Пловдив. Един ден баба Дона извади кутия бонбони из под масата да ме почерпи. - От Канада са . Ходихме там при внука с майка му. Той завърши ядрена физика и вече седем години работи в канадска атомна централа. Ожени се, има две дечица. Много са добре. Разведе ни и по Канада и по Америка. Пък градчето където живеят зелено,чисто, подредено и цветя,цветя ,цветя разни и разнообразни .Не бях виждала торкова цветя. Ама какво да ти сказвам и разказвам, то нема исказило! Много са добре децата.
Дядо Йовче беше само с пет-шест години по възрастен от родителите ми, но по правилата на роднинското степенуване, трябваше да му казвам дядо, а на жена му бабо.
Тай беше не висок, но набит и як мъж, на гърдите му висяха очила като лупи. Малко недочуваше поради което, всички в работилницата говореха на висок глас. Самият тай говореше малко и почти тихо. Освен занаят в работилницата, работниците научаваха и тайните на пчеларството. След първата година работа при него, работникът получаваше подарък един пчелен кошер, ако покажеше старание и умения , на третата година чиракът става калфа и собственик на три кошера. Работилницата и пчелите, това бе работата на дядо Йовчо Железара. Жена му баба Дона Железарка отмяташе къщната и земеделската работа. Имаха две дъщери и един син, бате Митко, той беше най-малкият. Освен като баба Дона Железарката прекоросваха я и като баба Дона Боботана. Говореше високо и гърлено. На две седмици веднъж отиваше пеша до Копривщица през балкана по древния Римски път. Занасяше храна и дрехи на бате Митко, който учеше в тамошната гимназия. Случвало се е на връщане да замръкне по път. "Видя нещо страшно пред мене, спра се, поизчакам, аз не мърдам и то не мърда, обърна се назад и викам - Йовчо айде бе, кво се бавиш, пристъпя някоя крачка, после пак викам Йовчо, пак някоя крачка напред, докато разбера, че онова страшното е било само един храст. Подмина го "
Железарите нямаха много земя, но колкото имаха беше включена в "блокове" на ТКЗС ,а на тях им бяха отредили дълечни изоставени ниви на текезесари. Беше 1956г. Партията беше решила да ликвидира частното земеделие и не само него.Зорът им не беше за нивите , тях ги бяха взели,а за работилницата. Една вечер го бяха привикали в Съвета ( Общината) да го "агитират" да стане член на ТКЗСто. Как го бяха "агитирали" той си знае, на другия ден жена му заедно с по-малкия му брат си го прибраха с каруца. Налагаха го с овчи кожи, мазаха с мехлеми, човекът се залежа и повече не стана. След като го били та го потрошили, взели волски гребен та му драли кожата, в двара на съвета отглеждаха селският бик, от побоя ли , от дрането ли , човекът си отиде.
Не мина и година арестуваха бате Митко. Откараха го в Белене, всеки лагер наричаха Белене. Обискирали квартирата му и намерили оръжие. Един пистолет- стар и негоден, ползваше се за реквизит по селските вечеринки. Всяка ваканция учениците от Стрелча и Копривщица подготвяха някаква пиеса и в повечето участваше и "желязото" на бате Митко като реквизит.
Баба Дона продаде къщата на село и с дъщерите си се изселиха в Пловдив. Цялото обрудване на работилницата бе пренесено в ТКЗСто. След някоя година лагериста се прибра,но не изкара дълго.
Трите Железарки залегнаха на пчеларството, държеха първа маса за продажба на мед на Четвъртък пазара в Пловдив. Един ден баба Дона извади кутия бонбони из под масата да ме почерпи. - От Канада са . Ходихме там при внука с майка му. Той завърши ядрена физика и вече седем години работи в канадска атомна централа. Ожени се, има две дечица. Много са добре. Разведе ни и по Канада и по Америка. Пък градчето където живеят зелено,чисто, подредено и цветя,цветя ,цветя разни и разнообразни .Не бях виждала торкова цветя. Ама какво да ти сказвам и разказвам, то нема исказило! Много са добре децата.
НА ПОЕТЕСАТА ПЕТЯ ДУБАРОВА
Гнусна лъжа на един путински плъх
Засяга ли опашната кост пикочния мехур п...
Гнусна лъжа на един путински плъх
Засяга ли опашната кост пикочния мехур п...
Хубав и поучителен разказ за колективизацията! Полуграмотни хора са решавали съдби!
И на нас ни отчуждиха къща, в центъра на града Бях дете, губех се в нея В нея живееха баба ми ,дядо ми и пет семейства на децата им И още няколко роднини
Под претекст, че ще се строи народен магазин! Нищо подобно, под този претекст, задоволяване на нуждите на трудовото население се отчужди, но се построи хотел-ресторант Веднага след отчуждаването се оказало ,че работническата класа има магазини ,но няма ресторант! ?Баща ми писал жалба до Вълко Червенков Писал, че в нея живеят тридесет човека и няма къде да отидат през зимата
Не било вярно, живеели само двама възрастни, излъгали от съвета Изтръпнах, като намерих и прочетох преписката, баща ми, може би като участник от войната , награден и с руски орден, се е спасил от лагер! За лъжа на висше ръководство! Нямах четири години ,но си спомням как свиреше вятъра в стаята, която ни дадоха в края на града Майка ми ,баща ми ,чичо ми се събраха на съвет! Чичо ми ,ло-силно каза-Това дете не бива да остава тук! Няма да изкара зимата!
На другия ден, пристигнаха родителите на майка ми, баба ми и дядо ми и ме отведоха...
Новите грабители дойдоха с промяната ! Още по-алчни и безкрупулни! От същото котило!
Скриха важни документи и родът ни не получи собствеността си!? Дело на прадядо ми, бил се, за да я има България! Дори една плоча не искат да сложат Да, защотго ще трябва да отговварят на неудобни въпроси!
Да им преседне!
Спомням си ,че завеждащият Физическата култура в Градския съвет, беше написал фис-колт-ура, в един протокол, като се ровех из архивите! Годината беше 1956-та....
Хубав ден, приятелю!
цитирайИ на нас ни отчуждиха къща, в центъра на града Бях дете, губех се в нея В нея живееха баба ми ,дядо ми и пет семейства на децата им И още няколко роднини
Под претекст, че ще се строи народен магазин! Нищо подобно, под този претекст, задоволяване на нуждите на трудовото население се отчужди, но се построи хотел-ресторант Веднага след отчуждаването се оказало ,че работническата класа има магазини ,но няма ресторант! ?Баща ми писал жалба до Вълко Червенков Писал, че в нея живеят тридесет човека и няма къде да отидат през зимата
Не било вярно, живеели само двама възрастни, излъгали от съвета Изтръпнах, като намерих и прочетох преписката, баща ми, може би като участник от войната , награден и с руски орден, се е спасил от лагер! За лъжа на висше ръководство! Нямах четири години ,но си спомням как свиреше вятъра в стаята, която ни дадоха в края на града Майка ми ,баща ми ,чичо ми се събраха на съвет! Чичо ми ,ло-силно каза-Това дете не бива да остава тук! Няма да изкара зимата!
На другия ден, пристигнаха родителите на майка ми, баба ми и дядо ми и ме отведоха...
Новите грабители дойдоха с промяната ! Още по-алчни и безкрупулни! От същото котило!
Скриха важни документи и родът ни не получи собствеността си!? Дело на прадядо ми, бил се, за да я има България! Дори една плоча не искат да сложат Да, защотго ще трябва да отговварят на неудобни въпроси!
Да им преседне!
Спомням си ,че завеждащият Физическата култура в Градския съвет, беше написал фис-колт-ура, в един протокол, като се ровех из архивите! Годината беше 1956-та....
Хубав ден, приятелю!
Здравей Иване, благодаря за добрите думи. За онези години, "когато се наливаха основите " трябва да се разказва. Много от днешните млади хора почти нищо не знаят за онези години, или ако все пак знаят нещо, то е агитационна комунистическа измишльотина.
По време на соца, когато всички можехме да ходим на море през лятото, един единствен път съм бил в почивна станция. В станцията имаше библиотека, трудовете на ТЖ, класиката на Ст. Ц. Даскалов и тем подобни. Чисто новичка, почти не разтваряна беше дебела автобиографична книга на Ц. Драгойчева. Прочетох я от нездраво любопитство, някогашен селски полицай се беше изфукал , че Чавдар е от него. След дълго прекъсване , последната книга от български автор, която прочетох беше " Хайка за вълци" и повече не отворих книга от български писател, нито гледам български филми. Соцреализъмът не си е отишъл.
цитирайПо време на соца, когато всички можехме да ходим на море през лятото, един единствен път съм бил в почивна станция. В станцията имаше библиотека, трудовете на ТЖ, класиката на Ст. Ц. Даскалов и тем подобни. Чисто новичка, почти не разтваряна беше дебела автобиографична книга на Ц. Драгойчева. Прочетох я от нездраво любопитство, някогашен селски полицай се беше изфукал , че Чавдар е от него. След дълго прекъсване , последната книга от български автор, която прочетох беше " Хайка за вълци" и повече не отворих книга от български писател, нито гледам български филми. Соцреализъмът не си е отишъл.
Цялата идеология и практика на комунистите се свежда до едно изречение - Да вземем чуждото! Като се проследят законите, наредбите и практиките на комунистите относно собствеността, от 1944 до ден днешен ще се види, че през цялото това време са грабели от частни лица / чорбаджии, кулаци, фабриканти/ от фондации, от фондове , от държавата.
За ликвидирането на комунизма в България трябва да се приложат комунистическите закони.
цитирайЗа ликвидирането на комунизма в България трябва да се приложат комунистическите закони.