Македония и България си подадоха ръце и правят първите стъпки към добросъседство. Иска се много търпение, толерантност, внимание. и от двете страни. Къде са трудностите?
Бойко и Зоран Заев направиха първите крачки. Но което сториха те, почнаха да го развалят македонският президент и БПЦ! Македонският президент до последно не можа да реши дали да почете паметта на българските войници. А БПЦ започва и да ме ядосва. В този постинг ще се спра на БПЦ, понеже чпвек винагитрябва да почва от своето, от себе си. 
На молбата на Македонската църква БПЦ не бърза да потговори дали да бъде църква-майка. На честването паметта на българските воини, загинали в Македония, нашите църковни старци се ослушаха, писахме им остаствие. Сега в Охрид предстои църковно мероприярие, от което БПЦ отново смята да духне.
Защо БПЦ се прави на разсеяна? Добре бе, дедо попе! Имате съображения. Кажете ги ясно и разбрано най-напред на нас, българите, а после и на Македония. Да няма недомлъвки. Да няма място за "един казал - друг рекъл". Обаче ние не получаваме ясно и разумно обяснение. Човек трябва да изровичка от нета къде е заровено кучето, или, просто казано, коя е причината за ситуацията. 
Работата е там, че Македонската църква е подложена на схизма от Сръбската църква. И докато схизмаъа не бъде премахната, БПЦ не може да направи нищо. Обаче това БПЦ не го казва в пряк текст, а мрънка нещо там. Виновни са сърбите, които не дават свобода на избора на Македония. Но за това БПЦ загадъчно мълчи.
А какво стои зад упорството на сърбите? Правилно, дългата ръка на Москва. Белокаменная и Долгорукая. Защо? Защото Русия си има други сметки, в които Белград я подкрепя. От своя страна, Москва не дава и дума да стане Украинската цътрква да бъде независима. Сърбите подкрепят. Москва пък подкрепя Сърбия против Македонската църква. Затова БПЦ, боейки се от Москва, свикнали да получават заповеди от Москва, мънкат и пънкат, правят се на приятно разсеяни и не дават на българите и на македонцитв ясни и внятни отговори. 
Още, из мрежата се носи идеята да не би македонците да се възползват от бъдещата си свобода, за да предявят разни претенции към България, на основа малцинство у нас. Ами, драги мои българи, преди да се даде каквото Македония иска от нас, подписва се договор, гарантиращ отказа и от претенции! Готови сме в едни разумни граници да работим, да проявяваме толерантност, но не и катерене по главите ни. 
Колкото до Гордиевия възел Москва-Белград-Скопие-София. Режем! Разсичме! Как? Поставяме въпроса пред вселенския патриарх да вкара Сърбия в пътя. Не може? Тогава ние вселенски патриарх ли имаме или лукова глава?! Правим си Отделна Балканска БПЦ, паралелна с вселенската и решенията ги взема само Светият синод във и за България. Ставаме цъква-майка на Македонската и на Украинската църкви, а като дойде време, и на Руската православна църква ще бъдем църква-майка! Специално в руския случай, имаме и моралното историческо право, ние сме им дали и вярата, и патриарха, и книгите! 
А ако руснаци и сърби не разбират от дума, поставяме въпроса ребром - Сърбия да реши какво иска. Политика, насърчавана от Москва и действаща против членове на ЕС /каквато е България/, прави Сърбия неподходяща за член на ЕС. Респективно, всички сърби са възприемани като африканци, които също нямат общо с ЕС. 
Москва. Или престава да се намесва в Европа, или санкциите се обновяват и обогатяват. Екстрадиране на руснаци и отнемане на европейското им граждансто. 
И Русия, и Сърбия го играят тарикати и се правят на умни. Но нали знаете откъм къде се давят умните? 
В цялата тази работа, не мога да скрия разочаровнието си. Очаквах повече мъжество от БПЦ. А намирам баби в попски раса. Голямата сила иска и голяма смелост. Освен дето не се борят за нови християни, не приобщават турци и цигани към християнството, църковните ни глави нищо не правят и за вече съществуващите християни, които търсят БПЦ за своя църква-майка! 
И накрая, ако някой ми каже, че всичко се прави за хората заради Бога, а не обратното, аз пък ще ви кажа - какъв Бог без хора?! Силата на един егрегор, в това число и на христивнския е в тия, които го съставят. Примерно, Зевс. Четем за него, знем кой е. Но кой вярва в него днес? Същото важи за всеки егрегор. Затова за един добър пастир всяка овца в стадото е важна, нито една не трябва да се губи! 
Понеже постингът е посветен на БПЦ, подчертавам, че моето лично усещане за Бога и разбиране в момента няма значение. Тука говорим за държавообразуващи елементи, за държавна политика, което е над моето лично мнение. 
Не знам дали БПЦ осъзнава отговорнаостта си за българската нация. Защо сте толкова захлупени, бе дедо попе?